Биографични данни за участници в махновското движение

Анархистическа група “Васил Икономов”

Пьотр Аршинов

Пьотр Аршинов е анархистически деец от международен мащаб. Активен участник е в Руската революция и махновското движение в Украйна. Написва история на Махновщината, която през 1993 г. е издадена и в България.

Пьотр Андреевич Аршинов е роден през 1887 г. в село Андреевка в семейство на работници. Присъединява се към революционното движение през 1904 г., седемнадесетгодишен. Става член на Руската работническа социал-демократическа партия. Симпатизира на болшевишката фракция в нея.

През 1905 г. работи като шлосер в железопътна работилница в град Кизил Арват, Средна Азия. Там е редактор на нелегалния социалдемократически вестник "ЧУК". Преследван от полицията през 1906 г. се прехвърля в Екатеринослав (дн. Украйна), където се сближава с местните анархисти и приема техните идеи.

В Екатеринослав Аршинов започва работа в завод и същевременно организира терористични акции срещу представителите на градските власти и полицията.

На 23 декември 1906 г. анархисти, между които и Аршинов, взривяват полицейски участък в Амур-Нижноднепровск.

На 7 март 1907 г. Аршинов убива началника на Александровските железопътни работилници, Василенко. Арестуван е на 9 март и е осъден от военно-полеви съд на смърт чрез обесване.

През нощта на 22 април 1907 г. Аршинов успява да избяга от затвора и емигрира във Франция.

През 1909 г. се завръща в Русия, но отново е арестуван заради анархистическа пропаганда сред работниците. Отново успява да избяга от затвора и продължава да пропагандира анархизма сред работниците и селяните в Костромска и Смоленска губерня.

В периода май-юли 1910 г. Аршинов заминава за Австро-Унгария, откъдето решава да пренесе нелегално в Русия товар с оръжие и анархистическа литература. При преминаването на границата е арестуван от австро-унгарските власти и въдворен в австрийския затвор Тарнопол. През май 1911 г. в Москва под името Михайловски е осъден на 20 години каторга. В затвора "Бутирки" в Москва Пьотр Аршинов се запознава с Нестор Махно, и те стават близки приятели.

След избухването на революцията през февруари 1917 г. Аршинов е освободен. На свобода той се отдава на активна революционна дейност. Става един от основателите, и е секретар на Московската Федерация на Анархистическите Групи, секретар е на Съюза за Идейна Пропаганда на Анархизма, един от организаторите е и на издателството "Голос Труда" и редактор на вестник "Анархия".

През юни 1918 г. Аршинов и Махно се срещат в Москва. Махно призовава Аршинов да го последва и да се присъедини към революционното движение в Украйна. През есента на 1918 г. Аршинов заминава за украинския град Донбас, където става редактор на вестник "Глас на анархиста".

През април 1919 г. Аршинов пристига в центъра на махновското движение в Гулай Поле и започва да подпомага издаването и разпространението на революционните вестници и бюлетини. Тук той завежда Културно-просветния отдел на махновската армия и участва в издаването на махновския орган "Път към свободата".

Заедно с известния анархист Всеволод Волин, Аршинов е един от най-изтъкнатите дейци на Конфедерацията на Анархистическите организации в Украйна "Набат". В Харков през 1920 г. той става един от редакторите на вестниците "Набат" и "Глас на махновеца".

След като Махновщината е разгромена от болшевишката армия, Аршинов емигрира във Франция, където сътрудничи на различни емигрантски издания. Занимава се с разработки по теория на анархизма, публикува статии за събитията в СССР.

С помощта на Нестор Махно и други анархисти, Пьотр Аршинов написва и представя за разискване своя труд известен като "Платформата на Аршинов и Махно". Тази "Платформа" предизвиква дискусии и ожесточени спорове сред анархистите от цял свят. В "Платформата" се застъпва тезата, че за да бъде извършена успешна революция е необходимо да се създават масови анархистически организации, с дисциплина и ръководство. Това предизвиква остра негативна реакция от страна на анархо-комунистите и някои от синдикалистите. Те считат, че застъпените в "Платформата" идеи погазват основни принципи на анархизма и целят създаването на анархистически партии. Стига се даже Махно и Аршинов да бъдат обвинени в "анархо-болшевизъм".

Ние вярваме, че обвиненията към Аршинов и Махно са незаслужени. Те са доказали с дела своята преданост към анархизма, а по отношение на Махно: няма друг анархист спрямо когото официалната пропаганда в Съветския съюз да е водила по-яростна клеветническа кампания.

Но не може да се каже същото за някои от т.нар. "платформисти" в различните страни. В България след 9 септември 1944 г. "платформистите" от бившата Федерация на работниците и селяните (ФРС), вкупом влизат в Българската комунистическа партия (БКП), а лидерите им приемат високи постове и научни титли. Това жалко предателство те наричат "прикриване, докато премине бурята", но историята е най-добрия съдник за ренегатите.

През лятото на 1935 г. Пьотр Аршинов заявява в своя статия, че се отказва от анархизма и се завръща в СССР. Там той бързо е арестуван. Има версия, че се е опитал да създаде нелегална анархистическа организация. Осъден е на заточение и скоро след това е убит.

Фьодор Шчуси

Фьодор Шчуси е втората по значимост фигура в махновското движение. Сред въстаниците се е радвал на популярност, близка до тази на Нестор Махно.

Шчуси е роден в село Голяма Михайловка в бедно семейство. Анархист по убеждения. По време на Първата световна война е матрос в Балтийския флот.

През 1918 г. е един от най-активните членове на Анархистическата Черна Гвардия на Гулай Поле и водач на селски въстанически отряд в боевете срещу немско-австрийските окупатори, украинските помешчици и "Вартата".

През октомври 1918 г, отрядът на Шчуси се присъединява към Махно. В махновската армия Шчуси командва кавалерийска бригада към 3-ти махновски армейски корпус, член е на щаба на армията. По-късно е началник-щаб на специалната група на махновци.

Фьодор Шчуси е убит в сражение с червените през юни 1921 г.

Маруся Никифорова

Маруся Никифорова е родена в Александровск (Украйна). Работничка, анархистка по убеждения. През 1905г. е осъдена на смърт за извършени терористични акции, но присъдата и е заменена с доживотен затвор и заточение в Сибир. През 1910г. бяга от Сибир и живее в Япония, САЩ и западна Европа. През 1917г. се завръща в Александровск където заедно с други анархисти основават Украинската Черна Гвардия, която бързо създава свои организации в Екатеринослав, Елисаветград, Одеса и други градове. Военните подразделения на Черната Гвардия се отличават с безмилостното си отношение спрямо помешчиците и буржоазията.През 1919г. Никифорова и Гвардията се присъединяват към Махновската армия. През есента на същата година Никифорова е заловена от белите контрареволюционери на генерал Деникин и най-вероятно е убита в Симферопол (смъртта и не е доказана със сигурност, защото жена на име Маруся е водела Махновски отряд в боевете срещу червените през есента на 1921г., но не е сигурно дали става въпрос за Никифорова).

Маруся Никифорова винаги е била облечена в черно, яздела е бял кон, на който е повеждала в битките своя отряд от хиляда и петстотин фанатично предани на революцията анархисти.

Source: Анархистическа група “Васил Икономов” / Федерация на анархистите в България

Return to The Nestor Makhno Archive