Нестор Махно

Анархистическа група “Васил Икономов”


Нестор Махно е украински революционер, анархист, водач на селската революция в южна Украйна през 1917-1921 г., влязла в историята под името Махновщина.

Дълги години в Съветския съюз и другите "социалистически" страни, включително и България, историята на махновското движение беше и е представяна тенденциозно.

Целта на тази биография и на другите материали в този раздел е от една пристрастна, но обективна гледна точка да се предоставят материали и информация на читателите за историята на Махновщината.

"Батко" Махно не е герой само на бедните украински селяни. Той може да е пример за всички, които са решили да водят борба с политическото безправие и икономическата експлоатация.

Нестор Иванович Махно е роден на 27 октомври 1888 г. в Гулай Поле (в днешна Украйна) в бедно селско семейство. В началото на миналия век Гулай Поле е голямо село с около 10 хиляди жители, а през 1917 г. е областен център с повече от 25 хилядно население.

Нестор е най-малкият от петимата сина на Евдокия и Иван Махно. Детството му преминава при изключителна бедност и лишения, без игри и детски радости. Баща му умира, когато Нестор е само на 11 месеца. От 7 годишна възраст работи като ратай при богати земевладелци и от малък намразва социалната несправедливост и експлоатацията.

В свободното си време посещава селското основно училище където се проявява като добър ученик, особено в часовете по математика. Завършва основното училище и започва работа в местния стомано-леярен завод.

Революцията от 1905 г. го изтръгва от еднообразието на тежкия живот и той се включва в политическите борби. Отначало попада под влиянието на социал-демократите, но след като се запознава с гулай-полските анархисти и по специално с техния организатор Валдемар Антони, става член на анархо-комунистическата група в селото.

Анархистите, както и всички други революционери в царска Русия са принудени да действат при изключително тежки условия, а след неуспеха на революцията от 1905 г. положението става още по трудно.

Като реакция на жестоките репресии и всекидневните екзекуции, мнозинството от анархистическите групи решават, че на правителствения терор трябва да се отговори с анархистически "Черен терор". Към тази тактика се придържат и гулай-полските анархо-комунисти. От архивите на Одеския военно-полеви съд и обвинителния акт от процеса срещу тях, се вижда, че са били много активни и опасни за полицията и местната буржоазия. В обвинителения акт четем за част от техните акции:

От този документ може да се придобие частична представа за начина по който анархистите водят класовата борба срещу реакцията на самодържавието в империята на Романовци.

Анархистическите групи са съставени от работници и бедни селяни. В терора те виждат единственото средство с което могат да отмъщават на представителите на държавата и управляващата класа. В манифест на една от емигрантските анархистически групи се казва: "Ние сме привърженици на индивидуалния, груповия, икономическия, политическия и интернационален терор." Тази ориентация на руския анархизъм се дължи на невъзможността да се води каквато и да било легална политическа дейност, а също така и на зверствата на царизама, заради които Русия не случайно е наричана "тюрма на народите".

През септември 1907 г. Нестор Махно и Валдемар Антони са арестувани. Но, полицията няма доказателства срещу тях, а и те мълчат при разпитите. Ето защо след няколко месеца в ареста са освободени. За тях полицейският комисар Караченцев казва: "Никога досега не бях виждал такава закалка. Това за мен е доказателство, че това са опасни анархисти."

През 1909 г. къщата в която гулай-полските анархисти провеждат събрание е обкръжена от полицията. Махно и повечето му другари успяват да пробият обръча, но при завързалата се престрелка е убит Прокопий Семенюта, един от основателите на анархистическата група в Гулай Поле.

За да отмъстят за смъртта на Семенюта, брат му Александър, Филип Онищенко и Махно решават да убият губернатора на Екатеринославска губерния. Този план се проваля и Махно предлага да взривят сградата на Охранката (Тайната полиция) в Гулай Поле. И тази акция търпи неуспех като Нестор Махно е арестуван. За кратко време всички членове на групата са арестувани, убити или емигрират.

Процесът срещу гулай-полските анархисти е през март 1910 г. в Екатеринослав. На 26 март Нестор Махно е осъден на смърт чрез обесване заради извършени терористични акции. Предлагат му да напише молба за помилване на което той отговаря: "Ние няма да просим нищо от този мерзавец Царя... Тези сволочи ни осъдиха, нека ни обесят."

След 52 дни прекарани в очакване на екзекуцията, смъртната присъда на Махно е заменена с доживотна каторга. За тази промяна, най-вероятно е повлияло това, че по време на процеса, Махно твърдо отрича да е виновен. Въдворен е в мосоковския затвор "Бутирки". Там той се държи достойно и твърдо срещу издевателствата на надзирателите. Заради това му поведение многократно е вкарван в карцера, където се разболява от туберкулоза. В затвора Махно чете различна художествена, историческа и политическа литература. Любимата му книга е "Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин. Запознава се с анархиста Пьотр Аршинов и двамата се сприятеляват. Аршинов е осъден на 20 години каторга заради участието му в терористични акции.

През Февруари 1917 г. избухва Руската революция и Махно е освободен от затвора. Веднага се хвърля в кипежа на революцията. Завръща се в Гулай Поле и се включва в дейността на анархистите и в различните революционни мероприятия. Избран е за председател на Гулай-полския работническо-селски съвет. Избран е и за делегат на районния селски конгрес в Александровск. Там по предложение на Махно е гласувано решение за отнемане на земята от помешчиците без компенсация и предаването и на селките общини. През септември 1917 г. в Гулай Поле е създаден Комитет за защита на революцията, който е оглавен от Махно.

В създалата се обстановка след болшевишкия преврат през Октомври 1917 г., гулай-полските революционери решават да подкрепят болшевиките и левите есери в борбата с реакцията. На 4 януари 1918 г. в Гулай Поле е сформиран отряд от 900 души, 300 от които са анархисти. За командир е избран Сава Махно, брат на Нестор. През януари 1918 г. те заминават за Александровск и се включват в боевете срещу белите контра-революционери на генерал Каледин. Нестор Махно е избран за член на революционния комитет на Александровск. По това време е и бойното кръщение на Махно като командир. Воден от него гулай-полският отряд разбива едно подразделение на Донските казаци.

През февруари 1918 г. започва немско-австрийската окупация на Украйна. На 3 март 1918 г. се подписва Брест-Литовският мирен договор между правителството на Ленин и Централните сили. Според него украинската територия се поделя между Германия и Австро-Унгария. На власт в Украйна идва марионетното правителство на хетман Скоропадски, което се подкрепя от едрите земевладелци и окупаторите. Чуждите войски и силите на хетманската "Варта" срещат ожесточена съпротива от населението. Между най-активните противници на окупацията са анархистите от Украинската черна гвардия. В района на Гулай Поле Махно предвожда отряд съставен от селяни и черно-гвардейци, който води партизанска война срещу окупаторите и "Вартата".

През април 1918 г. немски военни части превземат Гулай Поле с помощта на местната буржоазия. Изгорена е къщата на Нестор Махно, а брат му Емелиян, който е инвалид е разстрелян пред очите на жена му и петте им малки деца. Немските войски разстрелват и арестуват много анархисти и разгромяват анархистическия клуб.

В края на Април всички оцелели анархисти от Гулай Поле и областта се събират на конференция в град Таганрог. Там вземат решение част от тях да заминат за Русия, където да проучат обстановката и да установят контакти, а останалите да започнат създаването на нелегални организации. Целта е през Юли 1918 г. да започне общо въстание срещу немско-австрийските окупатори и техните украински съюзници.

Нестор Махно заминава за Русия и пребивава няколко месеца в Санкт Петербург и Москва. Среща се с много анархисти и ревоюционери. В Москва живее в квартирата на приятеля си от затвора Аршинов. Анализирайки политическото положение Махно стига до извода, че революцията се е отдалечила от желанията и нуждите на масите, станала е "книжна" и той трябва веднага да се върне в Украйна.

По време на престоя си в Русия Махно се среща и с Ленин. При разговора двамата стигат до извода, че при определени условия анархо-комунистите и болшевиките могат да си взаимодействат. Но историята показа, че взаимодействие между властници и безвластници е възможно само ако властниците се откажат от целите си и решат да минат в лагера на Социалната Революция. Болшевиките не правят това.

Ленин съдейства на Махно да получи фалшиви документи, с които да влезе в окупирана Украйна.

В близкия до Москва град Димитров, Махно посещава Кропоткин. На края на разговора им, Кропоткин казва на Махно: "Трябва да помниш, драги ми приятелю, че борбата не признава сантименталности. Самоотверженост и твърдост на духа и волята по пътя към целта побеждават всичко." По-късно Кропоткин казва за Махно следните думи: "Предайте на другаря Махно да се пази, защото хора като него са малко в Русия."

Махно се завръща в района на Гулай Поле през есента на 1918 г. Властите разбират за това и веднага обявяват награда за главата му.

Първият отряд, който се нарича "махновски" се сформира в близкото до Гулай Поле село Възкресенка. Той веднага започва борба против окупационните части и "Вартата".

На 22 Септември 1918 г. в Гулай Поле е обявено въстанието срещу австро-немските окупатори и правителството на хетман Скоропадски.

Обръщението "Батко", Нестор Махно получава по следния начин. На 30 септември 1918 г., малкият отряд на Махно решава да нападне австрийски батальон завзел село Голяма Михайловка. Преди атаката, въстаниците казват на Махно, че ако безнадежната акция успее той ще бъде техен "Батко" и ще го следват винаги при всякакви обстоятелства. Групата от 30 махновци се разделя на две, атакува вихрено нищо неподозиращите австрийци, обръща ги в бягство и превзема селото.

Славата на Махно бързо се разпространява между бедните селяни. В своя "Батко" те намират героя-закрилник и отмъстител. Основен лозунг на махновската армия става: "Заедно с угнетените, против угнетителите - винаги!"

В следващите два месеца към Махно се присъединяват нови въстаници, въстанието обхваща нови райони и до месец ноември е освободена голяма част от източна Украйна.

На 11 Ноември 1918 г. хетман Скоропадски е свален и на власт идва правителство на украинските националисти начело със Симьон Петлюра. Новото правителство обявява независимостта на Украйна от Германия и Австро-Унгария.

Първоначално между Петлюра и махновци се установяват отношения на неутралитет.

В края на ноември махновската армия се сражава с контра-революционните атаман Краснов и генерал Май-Маевски, а през декември започват боеве и срещу Петлюра. Причина за това са репресии срещу революционери от страна на правителството и опити за насилствена мобилизация в контролирани от махновци райони.

През Януари 1919 г. Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци), наброява 29 хиляди души и удържа фронт от 550 км срещу украинските националисти от една страна и белите генерали Шкуро и Деникин, подкрепени от победилата в Първата Световна война, Антанта.

В края на Януари 1919 г. правителството на Ленин в Москва анулира Брест-Литовския договор и части на Червената армия навлизат в Украйна. Превземат Харков и Киев, прогонват петлюровците и установяват болшевишко украинско правителство начело с българина Кръстьо Раковски.

По това време между махновци и Червената армия се сключва споразумение за обща борба с контрареволюцията. То гласи:

"Въстаническата армия се присъединява към Червената армия при следните условия:

А) нейният вътрешен ред остава незасегнат.

Б) армията приема политическите комисари, назначени от комунистическото правителство.

В) тя се подчинява на червеноармейското върховно командване само в определено отношение.

Г) армията няма да бъде отклонявана от фронта на Деникин.

Д) армията запазва своето военно снаряжение и се подържа по същия начин, както и войските на Червената армия.

Е) армията си запазва названието "Революционна въстаническа армия", а също и черните си знамена."

През Февруари 1919 г. в Гулай Поле се провежда втория районен конгрес на работническите, селските и войнишки депутати, а Нестор Махно е избран за негов почетен председател.

Към махновската армия се присъединяват много анархисти, Пьотр Аршинов е избран за председател на Културно-просветния отдел на махновската армия. Украинската анархистическа конфедерация "Набат" се установява в Гулай Поле. Започва издаването на махновският печатен орган, вестник "Път към свободата". Освен анархисти във въстаническата армия има много леви есери и есери-максималисти.

През периода Февруари - Април 1919 г. Революционната въстаническа армия на Украйна наброява 30 хиляди бойци , като във всеки един момент към нея са готови да се присъединят още 70 хиляди души.

В края на пролетта на 1919 г. отношенията между махновци и болшевики се изострят. От самото начало Червената армия и нейните извънредни комисари (ЧК) са гледани с враждебност от украинските селяни. Болшевишкото командване не може да търпи една независима четническа армия и се стреми да я подчини. За разлика от Червената армия, махновската армия е изградена на принципите на самодисциплината и избираемостта на командирите.

Но тук не става въпрос за структурни различия, а за фундаментални принципни противоречия върху въпроса за пътя по който трябва да тръгне Революцията.

Бедното селячество и неговата армия се борят за завземане на земята и създаване на трудови комуни управлявани от свободно избрани съвети, а Червената армия води след себе си диктатурата на една партия и произвола на комисарите и. Махновщината в своята цялост има ясно изразен анархистически характер, което е в противоречие с властническите цели на болшевиките и от тази гледна точка конфликтът е неизбежен.

Започват масови репресии срещу махновци и анархисти. Болшевиките обявяват Нестор Махно извън закона и убиват няколко въстанически командири. Извършени са масови разстрели на анархисти, като този на 17 юни 1919 г. в Мелитопол, когато 69 души са убити по заповед на командира на Червената армия Троцки.

Тази предателска политика довежда до пробив във фронта срещу генерал Деникин и контра-революционните войски нахлуват в южна Украйна. За кратко време болшевиките са изтласкани от цяла Украйна,а махновци отстъпват на запад.

По този повод Троцки заявява, че предпочита махновци да бъдат разгромени и Деникин да завладее Украйна, защото тогава украинските селяни сами щели да извикат болшевиките. Тези думи са достатъчни за да бъде нарисуван морално-политическият портрет на този "перманентен" революционер, палач на кронщадското въстание и до днес смятан от някои заблудени типове за символ на "чистия марксизъм".

На 26 септември 1919 г. при село Перегоновка Махновската въстаническа армия нанася съкрушително поражение на войските на генерал Деникин. Гонейки и биейки "белите", махновци установяват контрол над цяла южна Украйна, а през ноември превземат Екатеринослав.Тъй като "бялата" контра-революция търпи поражения и по другите фронтове, в края на 1919 г. Червената армия се връща в Украйна. Между нея и махновци има няколко седмично негласно примирие преди през януари 1920 г. махновци отново да бъдат обявени "извън закона".

Първите месеци на 1920 г. са период на ожесточени сражения между махновската армия и болшевиките.

През лятото на 1920 г. махновци са принудени да водят война на два фронта - срещу червените и срещу армията на белия контра-революционер генерал Врангел.

През есента на 1920 г. поради влошеното положение по фронтовете срещу Врангел, командването на Червената армия отново търси съюз с Махно, въпреки клеветите които официално болшевишката пропаганда разпространява за съюз между махновци и Врангел. Истината е, че съюз между Махно и Врангел е невъзможен, а болшевишката преса използва предателството на малък отряд воден от самозванец, който преминава от Махно към Врангел.

На 30 Септември 1920 г. е подписано споразумение между Червената армия и Революционната въстаническа армия за общи действия срещу Врангел. Споразумението гласи следното:

"Част І. Политическо споразумение:

1. Незабавно освобождаване - съответно прекратяване на преследванията на всички махновци и анархисти върху територията на съветската република с изключение на онези, които действат с оръжие в ръка срещу съветското правителство.

2. Даване на пълна свобода за агитация и пропаганда - както устна така и писмена, на махновци и анархисти за разпространението на техните идеи и схващания, с изключение на възвания за насилствено сваляне на съветското правителство и като се запазва военната цензура. В книгоиздаването махновци и анархисти ще бъдат третирани от съветското правителство като призната революционна организация...

3. Свободното участие в изборите за съвети: махновци и анархисти имат правото да се числят към съветите...

По поръчение на правителството на СССР: Яковлев

Пълномощници по съвета и командването на Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци): Куриленко, Попов.

Част ІІ. Военно споразумение.

1. Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци) се присъединява към състава на въоръжените сили на републиката като четническа армия и в оперативно отношение се подчинява на върховното командване на Червената армия; тя запазва своето по-рано установено подразделение, без да възприема основата и принципите на редовните войскови части на съветската армия...

Забележка в)

С цел унищожаването на общия враг - белогвардейците, Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци) известява за състоялото се споразумение следващите я трудови маси посредством възвание, в което населението се приканва да прекрати всички военни действия срещу съветското правителство...

Подписали: командир на Южният фронт - Фрунзе

Членове на Революционния военен съвет на Южния фронт - Бела Кун, Гусев.

Пълномощници на съвета и командването на Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци) - Куриленко, Попов.

Четвърта точка на политическото споразумение:

... Предвид на обстоятелствата, че борбата за местно самоуправление на трудещите се образува една от главните страни на движението на Махно, въстаническата армия на махновци предлага една четвърта точка на политическото споразумение, а именно създаването на свободни органи за икономическо и политическо самоуправление в зоната на дейност на армията на Махно..."

Революционната въстаническа армия се включва активно в сраженията с белогвардейците на генерал Врангел и помага за разгрома им. В битките с врангелистите при Перикоп и Симферопол, махновци са водени от Симеон Каретник, Махно е ранен и се намира в Гулай Поле.

В края на Ноември 1920 г. болшевиките подло нарушават споразумението с махновци и започват военни действия срещу тях. В много градове на Украйна са извършени арести и убийства на анархисти. Убити са много махновски командири между които и Каретник. На 16 Ноември 1920 г. Червената армия превзема Гулай Поле.

1921 г. е последната година на Махновщината и последната година за Руската Революция. Със смазването на кронщадското въстание през март, с поражението на махновци, с разгрома на анархистическото движение и лявостоящите революционери, с разправата с левицата в собствената си партия, болшевиките премахват всички пречки пред установяването на своя еднопартийна диктатура, и поставят точка на една РЕВОЛЮЦИЯ, която можеше да промени коренно съдбата на човечеството.

Въпреки голямото военно превъзходство, което Червената армия има над махновци и заповедите на Ленин от март 1921 г. за "засилване на военните мерки за унищожаване на Махно", победата на болшевиките не идва лесно.

Водят се жестоки кръвопролитни сражения при които червените търпят и поражения.

Убити са повечето от командирите на Революционната въстаническа армия на Украйна (махновци): Шчуси, Куриленко, Кожин, Забидко и др.

В хода на Гражданската война Нестор Махно загубва братята си Емелиян, Григорий и Сава.

На 26 Август 1921 г. Махно заедно със съпругата си Галина и няколко въстаници преминава на румънска територия.

На 17 септември 1921 г. съветският външен министър Чичерин изпраща нота до румънското правителство в която описва Махно като "бандит" и иска незабавното му предаване на съветската власт.

Румънското правителство отклонява тази нота, а Махно е изпратен в лагер за емигранти.

Така нареченото "бандитство" на Махно и махновци е използвано като основен аргумент от болшевишката пропаганда. Желаейки да оклевети махновското движение партийната преса на болшевиките приписва на Махно всеки престъпен акт извършен от многобройните банди, които използват хаоса на Гражданската война за да вършат грабежи и мародерства.

Истината, която не може да бъде отречена е, че махновски отряди са участвали в обири и анти-семитски погроми. Но това са изолирани действия на малки отряди, съставени най-вече от бивши "петлюровци". Махно и командирите на въстаническата армия в никакъв случай не са толерирали подобни прояви.

За участниците в анти-еврейски погроми наказанието е разстрел на място. За личното отношение на Махно към бандитизма свидетелства следния случай. При превземането на Екатеринослав през ноември 1919 г, Махно собственоръчно разстрелва няколко въстаници заловени в кражба. А за това кой е "бандит" и кой не е ,най-добре говори факта, че украинските селяни подкрепят махновската армия, а белите или червени войски са посрещнали като врагове в селата.

През април 1922г, Махно преминава на полска територия. Полските власти се опитват да го използват в своята анти-руска кампания, но Махно отказва и заедно със съпругата си е вкаран в затвора. Обвинението срещу него, е че с болшевишки пари щял да вдига анти-полско възстание в Белорусия.

На 30 октомври 1922г във Варшавския затвор се ражда дъщерята на Нестор Махно, Елена-Люция.

За освобожаването на Махно започва кампания организирана от международното анархистическо движение. В негова защита застават световно известни анархисти като Рудолф Рокер, Себастиян Фор, Александър Беркман, Ема Голдман и др.

Притеснение в полското правителство предизвиква открито заявената закана на българските анархисти, че ще взривяват полските посолства по цял свят, ако не бъде освободен Нестор Махно.

Натискът дава резултат и Махно е освободен през 1923г. Преминавайки през градовете Данциг, Берлин и много перипетии през 1925г. пристига в Париж, където вече го очакват жена му и малката им дъщеря.

Махно започва работа първоначално в леярски цех, а след това в заводите "Рено", но е принуден да напусне заради тежкото си здравословно състояние-туберкулоза и многобройни рани от куршуми.

Заедно с Пьотр Аршинов, който също е пристигнал в Париж започват издаването на анархо-комунистическото списание "Дело на труда".

Анализирайки своят опит от революцията в Русия и Украйна и отдавайки неуспеха на Махновщината на недостатъчна организираност, Махно и Аршинов издават труд озаглавен "Платформа". Този труд предизвиква остри дискусии и междуличностни конфликти в анархистическото движение.

С "Платформата" е свързан и друг инцидент. Подозирайки "международен заговор" на 20 март 1927г,парижката полиция атакува кино "Ле Роз", където текат обсъждания на Платформата. Освен Махно са арестувани руски, полски, български, италиански и китайски анархисти.

Около година преди този случай, в Париж на 25 май 1926г е застрелян украинският нациалистически лидер Симеон Петлюра. Атентатор е приятелят на Махно, Самуел Шварцбард. Шварцбард е украинско-еврейски анархист на когото цялото семейство е убито при анти-еврейските погроми на националистите в Украйна.

На 12 юли 1927г, Махно участва в събрание организирано по повод освобождаването от затвора на испанските анархисти Дурути, Асказо и Жавера. След събранието Махно се среща с Дурути и Асказо.

Нестор Махно поддържа много близки контакти с българската анархистическа емиграция във Франция. Негови приятели са Никола Чорбаджиев, Кирил Радев и др.

Семействата на Махно и Никола Чорбаджиев живеят известно време заедно в къща в Париж.

При срещата им в Париж, д-р Иван Балев кани Махно да дойде с него в България и да живее в Казанлък, където климатът ще е по-благоприятен за туберкулозата му. Махно отказва това предложение заради наличието на многобройна белогвардейска емиграция у нас.

През последните години от живота на Махно, финансовото положение на семейството му е много тежко.

В началото на 1934г. здравословното състояние на Махно се влошава. На 16 март той постъпва в туберкулозна болница.

На 25 Юли 1934г. Нестор Иванович Махно умира от туберкулозата, която носи още от московския затвор "Бутирки". Погребението е на 28 юли на гробището "Пер лашез" в Париж в присъствието на повече от 500 приятели и съидейници.

София, март 2004година.


Source: Анархистическа група “Васил Икономов” / Федерация на анархистите в България

Return to The Nestor Makhno Archive